пледи́рам

1. (специално) В правото — защитавам някого в съда.

Пледирам за невинността на обвиняемия.

2. Говоря в защита на някаква кауза, в нечия полза; застъпвам се.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пледирам пледираме
второ лице пледираш пледирате
трето лице пледира пледират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пледирах пледирахме
второ лице пледира пледирахте
трето лице пледира пледираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пледирах пледирахме
второ лице пледираше пледирахте
трето лице пледираше пледираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пледирай пледирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пледирал пледирала пледирало пледирали
членувана пледиралия пледиралата пледиралото пледиралите
с пълен член пледиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пледирал пледирала пледирало пледирали
членувана пледиралия пледиралата пледиралото пледиралите
с пълен член пледиралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пледиран пледирана пледирано пледирани
членувана пледирания пледираната пледираното пледираните
с пълен член пледираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пледиращ пледираща пледиращо пледиращи
членувана пледиращия пледиращата пледиращото пледиращите
с пълен член пледиращият — — —
Деепричастие
пледирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне пле-ди-рам
  • форми пледи́раш, несв. и св.
Източник