пе́пел

1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло.

Пепел от цигара.

2. (разговорно) Прах.

Пепел покриваше къщите и улиците.
Пепел ми на езика

Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).

Посипвам главата си с пепел

Разкайвам се за нещо.

Хвърлям пепел в очите

Заблуждавам.

Става на прах и пепел

Унищожава се, разсипва се.

Възкръсвам като феникс от пепелта

Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.

единствено число множествено число
нечленувана пепел пепели
членувана пепелта пепелите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне пе-пел
  • форми пепелта́, само ед.
Източник