Източник
-
пе́пел -
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло.
Пепел от цигара.
-
2. (разговорно) Прах.
Пепел покриваше къщите и улиците.
Пепел ми на езика
Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
Посипвам главата си с пепел
Разкайвам се за нещо.
Хвърлям пепел в очите
Заблуждавам.
Става на прах и пепел
Унищожава се, разсипва се.
Възкръсвам като феникс от пепелта
Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пепел | пепели |
| членувана | пепелта | пепелите |