пасти́р

1. Човек, който пасе добитък.

2. Духовник, който отговаря за група хора.

пастырь старобългарски пасти́р

старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь, псалътырь, богатырь.

пастирски — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана пастир пастири
членувана пастира пастирите
с пълен член пастирът —
бройна форма пастира
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пас-тир
  • форми мн. пасти́ри
Източници