Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Човек, който пасе добитък.
2. Духовник, който отговаря за група хора.
пастырь старобългарски пасти́р
старобълг. пастырь ποιμήν (Зогр., Мар., Клоц., Син. тр., Супр.). Праслав. *pastyrь. Връзката с лат. pāstor, раstōrеm „пастир“ е очевидна - вероятно слав. форма е заета и уподобена с форми, окончанващи на -yrь, срв. манастырь, псалътырь, богатырь.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | пастир | пастири |
| членувана | пастира | пастирите |
| с пълен член | пастирът | — |
| бройна форма | пастира |
|---|