парца́л

1. Част от някаква тъкан, обикновено стара; отрепка.

Избърши с парцала пода.

2. Стара, окъсана или замърсена дреха; дрипа.

Ходи в парцали.

Диал. варианти: партал (Кукушко, Кумановско, Костурско), парталь „парцал“ (Родопите), „дреха“ (Славенино, Смолянско), партуляк (Кумановско), парталаа (таен зидарски говор) „баклава“ (Дебър), парцаљ (Банат), прцā (Тръстеник, Плевенско). Срв. тур. partal „парцал“, сръб. партаљ „дрипа“, рум. partal „къс месо, незасято парче земя“, арум. părtal, алб. partalle „стари ненужни вещи“, нгр. παρτάλι. От един произход с пъртушина, парта диал. „плат или кърпа, везани със златен шев“ (нар. песен у Геров) (БЕР-5: 73), партеница „дебел шаяк, аба“ (Прилеп), партеници „вид калцуни“ (Банско), словен. prtenice „панталони от конопен плат“. По-вероятно не е турска заемка, но срв. тур. partal „износени дрехи“ (Mir'ât ül Memâlik, 1557) и перс. پرتل [partal] „бохча, багаж“, и не е побългарена форма на парче.

Мигам на парцали

Гледам смутено, недоумяващо.

Налягам си парцалите

Кротувам, мирувам.

Вали сняг на парцали

Вали на едри късове от слепени снежинки.

единствено число множествено число
нечленувана парцал парцали
членувана парцала парцалите
с пълен член парцалът —
бройна форма парцала
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне пар-цал
  • форми мн. парца́ли, (два) парца́ла
Източници