дри́па

1. Откъсната част, парче от дреха; парцал.

2. Разкъсана, изпокъсана дреха.

3. (преносно) Отпаднал, отпуснат човек.

4. (преносно, пренебрежително) Човек без достойнство; безнравствен човек.

Сродни форми: сръб. дрипа „пропаднал човек“ (прен.), словен. dripa „разстройство“, чеш. стар. dřip(a) „парцал“, г.-луж. dripa „цепнатина“, dripki „парцали“, укр. дрипи „парцали“. Праслав. *dripa - обратно производна на глагола *dripati (словен. dripati „разкъсвам, страдам от разстройство“, г.-луж. dripać „правя назрези“) - вторичен вариант (с удължаване на кореновата гласна) на *drьpati (сръб. дрпати „разкъсвам“, чеш. диал. drpač' „разцепвам“).

Налягам си дрипите

(разговорно) Кротувам, не се съпротивлявам повече, слушам.

Захвърлям като дрипа

(разговорно) Изоставям някого, без да казвам причината.

единствено число множествено число
нечленувана дрипа дрипи
членувана дрипата дрипите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне дри-па
  • форми мн. дри́пи
Източници