отро́к

1. (историческо) Зависим от феодала селянин във феодална България.

2. (остаряло) Новородено дете.

отроче — съществително име
отрочески — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана отрок отроци
членувана отрока отроците
с пълен член отрокът —
бройна форма отрока
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне от-рок
  • форми мн. отро́ци
Източник