отпра́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отпратя отпратим
второ лице отпратиш отпратите
трето лице отпрати отпратят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отпратих отпратихме
второ лице отпрати отпратихте
трето лице отпрати отпратиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отпратех отпратехме
второ лице отпратеше отпратехте
трето лице отпратеше отпратеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отпрати отпратете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпратил отпратила отпратило отпратили
членувана отпратилия отпратилата отпратилото отпратилите
с пълен член отпратилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпрател отпратела отпратело отпратели
членувана отпрателия отпрателата отпрателото отпрателите
с пълен член отпрателият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отпратен отпратена отпратено отпратени
членувана отпратения отпратената отпратеното отпратените
с пълен член отпратеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне от-п-ра-тя
  • форми отпра́тиш, мин. св. отпра́тих, мин. прич. отпра́тил, св.
Източник