отвъ́рна
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице отвърна отвърнем
второ лице отвърнеш отвърнете
трето лице отвърне отвърнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице отвърнах отвърнахме
второ лице отвърна отвърнахте
трето лице отвърна отвърнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице отвърнех отвърнехме
второ лице отвърнеше отвърнехте
трето лице отвърнеше отвърнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
отвърни отвърнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвърнал отвърнала отвърнало отвърнали
членувана отвърналия отвърналата отвърналото отвърналите
с пълен член отвърналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвърнел отвърнела отвърнело отвърнели
членувана отвърнелия отвърнелата отвърнелото отвърнелите
с пълен член отвърнелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана отвърнат отвърната отвърнато отвърнати
членувана отвърнатия отвърнатата отвърнатото отвърнатите
с пълен член отвърнатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне от-вър-на
  • форми отвъ́рнеш, мин. св. отвъ́рнах, мин. прич. отвъ́рнал, св.
Източник