опълче́ние

1. (историческо) Съвкупността от доброволци в Руско-турската война (1877 – 78.

2. (остаряло) Съвкупността от войници опълченци.

единствено число множествено число
нечленувана опълчение опълчения
членувана опълчението опълченията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне опъл-че-ние
  • форми мн. опълче́ния
Източник