войска́

Въоръжените сили на една държава или част от тях.

воиска старобългарски „война“ войска́

старобълг. воиска „война“ (Син. мол.), сръб.-цслав. воиска στρατός „войска“. Праслав. *vojьsko от *vojь във воин, война, свързана с ИЕ глагол *uei- „гоня“: лит. veju, vyti „гоня, преследвам“, староинд. vēti „преследва, стреми се“, авест. vayeiti „гони, преследва“.

войскови — прилагателно име Войскови части.
единствено число множествено число
нечленувана войска войски
членувана войската войските
  • съществително име, женски род
  • пренасяне войс-ка
  • форми мн. войски́
Източници