Източник
-
опияне́ние -
1. Въздействие от нещо, което опива, замайва.
Силният аромат на някои цветя предизвиква опиянение.
-
2. Състояние на омайване, замайване от силно чувство.
С опиянение слушаше думите ѝ.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | опиянение | опиянения |
| членувана | опиянението | опияненията |