окова́вам

1. (кого) Поставям в окови.

2. (какво) Обковавам.

3. (преносно, кого какво) Стеснявам, ограничавам свободата, заробвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице оковавам оковаваме
второ лице оковаваш оковавате
трето лице оковава оковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице оковавах оковавахме
второ лице оковава оковавахте
трето лице оковава оковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице оковавах оковавахме
второ лице оковаваше оковавахте
трето лице оковаваше оковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
оковавай оковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оковавал оковавала оковавало оковавали
членувана оковавалия оковавалата оковавалото оковавалите
с пълен член оковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оковавал оковавала оковавало оковавали
членувана оковавалия оковавалата оковавалото оковавалите
с пълен член оковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оковаван оковавана оковавано оковавани
членувана оковавания оковаваната оковаваното оковаваните
с пълен член оковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана оковаващ оковаваща оковаващо оковаващи
членувана оковаващия оковаващата оковаващото оковаващите
с пълен член оковаващият — — —
Деепричастие
оковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне око-ва-вам
  • форми окова́ваш, несв. и окова́, св.
Източник