обкова́вам

(какво) Кова около нещо, покривам външната му част.

Обкова тавана с дърво.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице обковавам обковаваме
второ лице обковаваш обковавате
трето лице обковава обковават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице обковавах обковавахме
второ лице обковава обковавахте
трето лице обковава обковаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице обковавах обковавахме
второ лице обковаваше обковавахте
трето лице обковаваше обковаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обковавай обковавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обковавал обковавала обковавало обковавали
членувана обковавалия обковавалата обковавалото обковавалите
с пълен член обковавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обковавал обковавала обковавало обковавали
членувана обковавалия обковавалата обковавалото обковавалите
с пълен член обковавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обковаван обковавана обковавано обковавани
членувана обковавания обковаваната обковаваното обковаваните
с пълен член обковаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана обковаващ обковаваща обковаващо обковаващи
членувана обковаващия обковаващата обковаващото обковаващите
с пълен член обковаващият — — —
Деепричастие
обковавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне об-ко-ва-вам
  • форми обкова́ваш, несв. и обкова́, св.
Източник