-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
око́ -
1. Зрителен орган у човека и животните.
Сини очи.
-
2. Зрение.
Има точно око.
око старобългарски око́
стбълг. око, род. п. очесе, дв. очи. Праслав. оkо е основа на -еs- в ед. и мн. число и на -i - в дв. ч. Сродни думи: лит. akìs, латв. асs, старопруски ackis, стгрц. ὄσσε, (дв. ч), санскр. akṣī, арм. akn, род. п. аkаn "око, отверстие, дупка", лат. oculus, гот. augo, тохар. А. аk, В еk "око".
Без да се колебая, без да се страхувам.
Прави впечатление.
Караме се.
Без заобикалки, пряко, открито (казвам).
За жена — гледам предизвикателно мъжете.
Променил съм отношението си към нещо.
Гледам много внимателно.
Гледам враждебно, подозрително.
Без да има лична облага или заинтересованост.
Харесва се.
Правя впечателние.
Приблизително, без точно измерване.
Умирам.
Очаквам помощ или облага.
Шпионин, доносник.
Съвсем очевидно е.
Имам желание за нещо.
Пържени яйца, без да се бъркат.
Вид пеперуда.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | око | очи |
| членувана | окото | очите |