обло́г

Уговорка между две страни в спор за нещо, предстоящо да стане или да се разбере, според която непозналият или неправият трябва да изпълни поетото задължение; бас.

единствено число множествено число
нечленувана облог облози
членувана облога облозите
с пълен член облогът —
бройна форма облога
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне об-лог
  • форми мн. обло́зи, (два) обло́га
Източник