ни́кна

1. Пробивам, показвам се на повърхността.

Никнат му зъби.
Никне нова трева.

2. (преносно) Появявам се.

Никнат нови къщи.
Където го не сееш, там никне

Внезапно се появява.

Никнат като гъби

Появяват се бързо в голямо количество.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице никна никнем
второ лице никнеш никнете
трето лице никне никнат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице никнах никнахме
второ лице никна никнахте
трето лице никна никнаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице никнех никнехме
второ лице никнеше никнехте
трето лице никнеше никнеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
никни никнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана никнал никнала никнало никнали
членувана никналия никналата никналото никналите
с пълен член никналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана никнел никнела никнело никнели
членувана никнелия никнелата никнелото никнелите
с пълен член никнелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне ник-на
  • форми ни́кнеш, мин. св. ни́кнах, мин. прич. ни́кнал, несв.
Източник