нерв

1. (специално) Един от най-тънките израстъци на главния и гръбначния мозък, който управлява дейността на организма.

Зрителен нерв.

2. (само множествено число) Цялостната система от такива израстъци, която определя дейността на организма и поведението на човека.

3. (само множествено число) Състояние на раздразненост.

Страдам от нерви.

4. Жилка на растителен лист.

5. (преносно, разговорно, само единствено число) Жизненост, бодрост.

Има нерв в работата му.

nervus латински нерв

Късам нервите (на някого)

Силно дразня, нервирам.

Нямам нерви

Не мога повече да издържам на някакво напрежение.

Дебели нерви

Спокоен, търпелив, невъзмутим (човек).

единствено число множествено число
нечленувана нерв нерви
членувана нерва нервите
с пълен член нервът —
бройна форма нерва
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне нерв
  • форми не́рвът, не́рва, мн. не́рви, (два) не́рва
Източници