неотлъ́чен

Който не се отлъчва; постоянен.

Болестите са неотлъчен спътник на бедността.
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана неотлъчен неотлъчна неотлъчно неотлъчни
членувана неотлъчния неотлъчната неотлъчното неотлъчните
с пълен член неотлъчният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-от-лъ-чен
  • форми неотлъ́чна, неотлъ́чно, мн. неотлъ́чни
Източник