необу́т

Който не е обут; бос.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана необут необута необуто необути
членувана необутия необутата необутото необутите
с пълен член необутият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-о-бут
  • форми необу́та, необу́то, мн. необу́ти
Източник