1.

бос

1. Който е без обувки и/или чорапи.

През лятото можеш да ходиш бос по тревата.

2. (преносно, разговорно) Некомпетентен, неосведомен, недостатъчно подготвен, ограничен.

Нищо не разбира от изкуство, съвсем боса е.
Бос съм в тая материя.

*bosъ праславянски бос

босичък — прилагателно име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана бос боса босо боси
членувана босия босата босото босите
с пълен член босият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне бос
  • форми бо́са, бо́со, мн. бо́си
Източници

2.

бос

Ръководител на предприятие, учреждение, партия, синдикат; шеф.

Синдикални босове.

boss английски бос

единствено число множествено число
нечленувана бос босове
членувана боса босовете
с пълен член босът —
звателна форма босе
  • съществително име, мъжки род
  • форми бо́сът, бо́са, мн. бо́сове
Източници