недока́зан

Който не е доказан, за който липсват доказателства.

Недоказана вина.
недоказаност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана недоказан недоказана недоказано недоказани
членувана недоказания недоказаната недоказаното недоказаните
с пълен член недоказаният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-до-ка-зан
  • форми недока́зана, недока́зано, мн. недока́зани
Източник