Източник
-
недока́зан -
Който не е доказан, за който липсват доказателства.
Недоказана вина.
- недоизказан
- неизречен
- замълчан
- смутолевен
- премълчан
- неподкрепен с доказателства
- необоснован
- без доказателства
- голословен
недоказаност
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | недоказан | недоказана | недоказано | недоказани |
| членувана | недоказания | недоказаната | недоказаното | недоказаните |
| с пълен член | недоказаният | — | — | — |