недоизка́зан

Който не е изказан до край; незавършен.

Недоизказана мисъл.
недоизказаност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана недоизказан недоизказана недоизказано недоизказани
членувана недоизказания недоизказаната недоизказаното недоизказаните
с пълен член недоизказаният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне не-до-из-ка-зан
  • форми недоизка́зана, недоизка́зано, мн. недоизка́зани
Източник