невменя́ем

1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.

2. Прекалено раздразнен, който не се владее.

Когато се ядоса, става невменяем.
невменяемост — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана невменяем невменяема невменяемо невменяеми
членувана невменяемия невменяемата невменяемото невменяемите
с пълен член невменяемият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне нев-ме-ня-ем
  • форми невменя́ема, невменя́емо, мн. невменя́еми
Източник