Източник
-
невменя́ем -
1. Който не може да се държи отговорен за делата си поради психическо състояние.
-
2. Прекалено раздразнен, който не се владее.
Когато се ядоса, става невменяем.
невменяемост
— съществително име
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | невменяем | невменяема | невменяемо | невменяеми |
| членувана | невменяемия | невменяемата | невменяемото | невменяемите |
| с пълен член | невменяемият | — | — | — |