начерта́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице начертая начертаем
второ лице начертаеш начертаете
трето лице начертае начертаят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице начертах начертахме
второ лице начерта начертахте
трето лице начерта начертаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице начертаех начертаехме
второ лице начертаеше начертаехте
трето лице начертаеше начертаеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
начертай начертайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертал начертала начертало начертали
членувана начерталия начерталата начерталото начерталите
с пълен член начерталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертаел начертаела начертаело начертаели
членувана начертаелия начертаелата начертаелото начертаелите
с пълен член начертаелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана начертан начертана начертано начертани
членувана начертания начертаната начертаното начертаните
с пълен член начертаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-чер-тая
  • форми начерта́еш, мин. св. начерта́х, мин. прич. начерта́л, св.
Източник