наче́на
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице начена наченем
второ лице наченеш наченете
трето лице начене наченат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наченах наченахме
второ лице начена наченахте
трето лице начена наченаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наченех наченехме
второ лице наченеше наченехте
трето лице наченеше наченеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
начени наченете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наченал наченала наченало наченали
членувана наченалия наченалата наченалото наченалите
с пълен член наченалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наченел наченела наченело наченели
членувана наченелия наченелата наченелото наченелите
с пълен член наченелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наченат начената наченато наченати
членувана наченатия наченатата наченатото наченатите
с пълен член наченатият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-че-на
  • форми наче́неш, мин. св. наче́нах, мин. прич. наче́нал, св.
Източник