натъ́ртя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице натъртя натъртим
второ лице натъртиш натъртите
трето лице натърти натъртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице натъртих натъртихме
второ лице натърти натъртихте
трето лице натърти натъртиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице натъртех натъртехме
второ лице натъртеше натъртехте
трето лице натъртеше натъртеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
натърти натъртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртил натъртила натъртило натъртили
членувана натъртилия натъртилата натъртилото натъртилите
с пълен член натъртилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртел натъртела натъртело натъртели
членувана натъртелия натъртелата натъртелото натъртелите
с пълен член натъртелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана натъртен натъртена натъртено натъртени
членувана натъртения натъртената натъртеното натъртените
с пълен член натъртеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-тър-тя
  • форми натъ́ртиш, мин. св. натъ́ртих, мин. прич. натъ́ртил, св.
Източник