насто́йник

Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви власти.

Съдът определи за негов настойник леля му.
настойнически — прилагателно име
единствено число множествено число
нечленувана настойник настойници
членувана настойника настойниците
с пълен член настойникът —
бройна форма настойника
звателна форма настойнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне нас-той-ник
  • форми мн. насто́йници
Източник