Източник
-
насто́йник -
Лице, което временно изпълнява родителски права върху малолетни или представлява родителите им пред някакви власти.
Съдът определи за негов настойник леля му.
настойнически
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | настойник | настойници |
| членувана | настойника | настойниците |
| с пълен член | настойникът | — |
| бройна форма | настойника |
|---|---|
| звателна форма | настойнико |