Източник
-
опеку́н -
1. Лице, на което е дадена опека върху някого.
-
2. (разговорно, пренебрежително) Лице, което си присвоява право да се грижи за някого и да го наставлява.
опекунски
— прилагателно име
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | опекун | опекуни |
| членувана | опекуна | опекуните |
| с пълен член | опекунът | — |
| бройна форма | опекуна |
|---|