насти́на

В резултат на простуда се разболявам; простудявам се.

Виж:

Наследява ст.-бълг. *на-стыднѫти, срв. чеш. stydnouti, слов. stуdnúť, ст.-пол. stydnąć, рус. стынуть, укр. стинути „изстивам“, сроден със студ, ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.), ст.-бълг. стыдѣти сѧ (моравизъм) „срамувам се“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), чеш. styděti sе, слов. stуdiеť sа „срамувам се“, ст.-бълг. стыдъкъ (моравизъм) αἰσχρός, ἀναιδής „безсрамен“ (Супр.), чеш. stydký. Праслав. *stydnǫti от ИЕ *stoud-/*stud- представен в ст.-инд. tudáti, tundatē „бута, жили, боде“, todás м. „пареща болка“ (*toudos), tōdas м. „този, който жили“, лат. tundō (tutudī, tū(n)sum) „бия, удрям“, гот. stautan „бутам“, алб. shtynj (*studniō) „бутам“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице настина настинем
второ лице настинеш настинете
трето лице настине настинат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице настинах настинахме
второ лице настина настинахте
трето лице настина настинаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице настинех настинехме
второ лице настинеше настинехте
трето лице настинеше настинеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
настини настинете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настинал настинала настинало настинали
членувана настиналия настиналата настиналото настиналите
с пълен член настиналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настинел настинела настинело настинели
членувана настинелия настинелата настинелото настинелите
с пълен член настинелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нас-ти-на
  • форми насти́неш, мин. св. насти́нах, мин. прич. насти́нал, св.
Източници