насти́вам

В резултат на простуда се разболявам; простудявам се.

Стоях на течение и съм настинал.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице настивам настиваме
второ лице настиваш настивате
трето лице настива настиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице настивах настивахме
второ лице настива настивахте
трето лице настива настиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице настивах настивахме
второ лице настиваше настивахте
трето лице настиваше настиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
настивай настивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настивал настивала настивало настивали
членувана настивалия настивалата настивалото настивалите
с пълен член настивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настивал настивала настивало настивали
членувана настивалия настивалата настивалото настивалите
с пълен член настивалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана настиващ настиваща настиващо настиващи
членувана настиващия настиващата настиващото настиващите
с пълен член настиващият — — —
Деепричастие
настивайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нас-ти-вам
  • форми насти́ваш, несв. и насти́на, св.
Източник