наро́ча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нароча нарочим
второ лице нарочиш нарочите
трето лице нарочи нарочат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нарочих нарочихме
второ лице нарочи нарочихте
трето лице нарочи нарочиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нарочех нарочехме
второ лице нарочеше нарочехте
трето лице нарочеше нарочеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нарочи нарочете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочил нарочила нарочило нарочили
членувана нарочилия нарочилата нарочилото нарочилите
с пълен член нарочилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочел нарочела нарочело нарочели
членувана нарочелия нарочелата нарочелото нарочелите
с пълен член нарочелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочен нарочена нарочено нарочени
членувана нарочения нарочената нароченото нарочените
с пълен член нароченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-ро-ча
  • форми наро́чиш, мин. св. наро́чих, мин. прич. наро́чил, св.
Източник