наро́чвам

1. (кого) Смятам някого за виновен, обвинявам.

2. (кого) Провъзгласявам някого за лош.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нарочвам нарочваме
второ лице нарочваш нарочвате
трето лице нарочва нарочват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нарочвах нарочвахме
второ лице нарочва нарочвахте
трето лице нарочва нарочваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нарочвах нарочвахме
второ лице нарочваше нарочвахте
трето лице нарочваше нарочваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нарочвай нарочвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочвал нарочвала нарочвало нарочвали
членувана нарочвалия нарочвалата нарочвалото нарочвалите
с пълен член нарочвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочвал нарочвала нарочвало нарочвали
членувана нарочвалия нарочвалата нарочвалото нарочвалите
с пълен член нарочвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочван нарочвана нарочвано нарочвани
членувана нарочвания нарочваната нарочваното нарочваните
с пълен член нарочваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нарочващ нарочваща нарочващо нарочващи
членувана нарочващия нарочващата нарочващото нарочващите
с пълен член нарочващият — — —
Деепричастие
нарочвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-роч-вам
  • форми наро́чваш, несв. и наро́ча, св.
Източник