напъ́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напътя напътим
второ лице напътиш напътите
трето лице напъти напътят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напътих напътихме
второ лице напъти напътихте
трето лице напъти напътиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напътех напътехме
второ лице напътеше напътехте
трето лице напътеше напътеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напъти напътете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътил напътила напътило напътили
членувана напътилия напътилата напътилото напътилите
с пълен член напътилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътел напътела напътело напътели
членувана напътелия напътелата напътелото напътелите
с пълен член напътелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напътен напътена напътено напътени
членувана напътения напътената напътеното напътените
с пълен член напътеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-пъ-тя
  • форми напъ́тиш, мин. св. напъ́тих, мин. прич. напъ́тил, св.
Източник