наприка́звам

(на кого, разговорно) Наприказвах му какво ли не.

Приказвам много на някого.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наприказвам наприказваме
второ лице наприказваш наприказвате
трето лице наприказва наприказват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наприказвах наприказвахме
второ лице наприказва наприказвахте
трето лице наприказва наприказваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наприказвах наприказвахме
второ лице наприказваше наприказвахте
трето лице наприказваше наприказваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наприказвай наприказвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наприказвал наприказвала наприказвало наприказвали
членувана наприказвалия наприказвалата наприказвалото наприказвалите
с пълен член наприказвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наприказвал наприказвала наприказвало наприказвали
членувана наприказвалия наприказвалата наприказвалото наприказвалите
с пълен член наприказвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наприказван наприказвана наприказвано наприказвани
членувана наприказвания наприказваната наприказваното наприказваните
с пълен член наприказваният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нап-ри-каз-вам
  • форми наприка́зваш, св.
Източник
наприказвам се

Приказвам до пълно насищане, колкото искам.

  • възвратен глагол