наплю́я
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наплюя наплюем
второ лице наплюеш наплюете
трето лице наплюе наплюят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наплюх наплюхме
второ лице наплю наплюхте
трето лице наплю наплюха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наплюех наплюехме
второ лице наплюеше наплюехте
трето лице наплюеше наплюеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наплюй наплюйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюл наплюла наплюло наплюли
членувана наплюлия наплюлата наплюлото наплюлите
с пълен член наплюлият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюел наплюела наплюело наплюели
членувана наплюелия наплюелата наплюелото наплюелите
с пълен член наплюелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплют наплюта наплюто наплюти
членувана наплютия наплютата наплютото наплютите
с пълен член наплютият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нап-люя
  • форми наплю́еш, мин. св. наплю́х, мин. прич. наплю́л, св.
Източник