наплю́вам

1. (кого, какво) Плюя върху нещо или върху някого, оплювам.

2. (кого, какво) За мухи — снасям яйца по нещо.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наплювам наплюваме
второ лице наплюваш наплювате
трето лице наплюва наплюват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наплювах наплювахме
второ лице наплюва наплювахте
трето лице наплюва наплюваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наплювах наплювахме
второ лице наплюваше наплювахте
трето лице наплюваше наплюваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наплювай наплювайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплювал наплювала наплювало наплювали
членувана наплювалия наплювалата наплювалото наплювалите
с пълен член наплювалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплювал наплювала наплювало наплювали
членувана наплювалия наплювалата наплювалото наплювалите
с пълен член наплювалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюван наплювана наплювано наплювани
членувана наплювания наплюваната наплюваното наплюваните
с пълен член наплюваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюващ наплюваща наплюващо наплюващи
членувана наплюващия наплюващата наплюващото наплюващите
с пълен член наплюващият — — —
Деепричастие
наплювайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нап-лю-вам
  • форми наплю́ваш, несв. и наплю́я, св.
Източник