наплю́нча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наплюнча наплюнчим
второ лице наплюнчиш наплюнчите
трето лице наплюнчи наплюнчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наплюнчих наплюнчихме
второ лице наплюнчи наплюнчихте
трето лице наплюнчи наплюнчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наплюнчех наплюнчехме
второ лице наплюнчеше наплюнчехте
трето лице наплюнчеше наплюнчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наплюнчи наплюнчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчил наплюнчила наплюнчило наплюнчили
членувана наплюнчилия наплюнчилата наплюнчилото наплюнчилите
с пълен член наплюнчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчел наплюнчела наплюнчело наплюнчели
членувана наплюнчелия наплюнчелата наплюнчелото наплюнчелите
с пълен член наплюнчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчен наплюнчена наплюнчено наплюнчени
членувана наплюнчения наплюнчената наплюнченото наплюнчените
с пълен член наплюнченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне нап-люн-ча
  • форми наплю́нчиш, мин. св. наплю́нчих, мин. прич. наплю́нчил, св.
Източник