наплю́нчвам

(какво) Намазвам или намокрям с плюнка нещо.

Наплюнчи пръста си, за да обърне страницата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наплюнчвам наплюнчваме
второ лице наплюнчваш наплюнчвате
трето лице наплюнчва наплюнчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наплюнчвах наплюнчвахме
второ лице наплюнчва наплюнчвахте
трето лице наплюнчва наплюнчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наплюнчвах наплюнчвахме
второ лице наплюнчваше наплюнчвахте
трето лице наплюнчваше наплюнчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наплюнчвай наплюнчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчвал наплюнчвала наплюнчвало наплюнчвали
членувана наплюнчвалия наплюнчвалата наплюнчвалото наплюнчвалите
с пълен член наплюнчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчвал наплюнчвала наплюнчвало наплюнчвали
членувана наплюнчвалия наплюнчвалата наплюнчвалото наплюнчвалите
с пълен член наплюнчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчван наплюнчвана наплюнчвано наплюнчвани
членувана наплюнчвания наплюнчваната наплюнчваното наплюнчваните
с пълен член наплюнчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наплюнчващ наплюнчваща наплюнчващо наплюнчващи
членувана наплюнчващия наплюнчващата наплюнчващото наплюнчващите
с пълен член наплюнчващият — — —
Деепричастие
наплюнчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нап-люн-ч-вам
  • форми наплю́нчваш, несв. и наплю́нча, св.
Източник