напи́рам

1. Натискам, бутам, наблягам.

Напирам да вляза.

2. За чувство, желание — стремя се да се проявя.

В гърдите му напираше радост.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице напирам напираме
второ лице напираш напирате
трето лице напира напират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице напирах напирахме
второ лице напира напирахте
трето лице напира напираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице напирах напирахме
второ лице напираше напирахте
трето лице напираше напираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
напирай напирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напирал напирала напирало напирали
членувана напиралия напиралата напиралото напиралите
с пълен член напиралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напирал напирала напирало напирали
членувана напиралия напиралата напиралото напиралите
с пълен член напиралият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана напиращ напираща напиращо напиращи
членувана напиращия напиращата напиращото напиращите
с пълен член напиращият — — —
Деепричастие
напирайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-пи-рам
  • форми напи́раш, несв. и напра́, св.
Източник