Източник
-
напи́рам -
1. Натискам, бутам, наблягам.
Напирам да вляза.
-
2. За чувство, желание — стремя се да се проявя.
В гърдите му напираше радост.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | напирам | напираме |
| второ лице | напираш | напирате |
| трето лице | напира | напират |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | напирах | напирахме |
| второ лице | напира | напирахте |
| трето лице | напира | напираха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | напирах | напирахме |
| второ лице | напираше | напирахте |
| трето лице | напираше | напираха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| напирай | напирайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | напирал | напирала | напирало | напирали |
| членувана | напиралия | напиралата | напиралото | напиралите |
| с пълен член | напиралият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | напирал | напирала | напирало | напирали |
| членувана | напиралия | напиралата | напиралото | напиралите |
| с пълен член | напиралият | — | — | — |
Сегашно деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | напиращ | напираща | напиращо | напиращи |
| членувана | напиращия | напиращата | напиращото | напиращите |
| с пълен член | напиращият | — | — | — |
Деепричастие
| напирайки |