намръ́щвам

(какво) Придавам сърдит, недоволен израз на лицето си; навъсвам, намусвам.

Намръщи вежди.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице намръщвам намръщваме
второ лице намръщваш намръщвате
трето лице намръщва намръщват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице намръщвах намръщвахме
второ лице намръщва намръщвахте
трето лице намръщва намръщваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице намръщвах намръщвахме
второ лице намръщваше намръщвахте
трето лице намръщваше намръщваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
намръщвай намръщвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намръщвал намръщвала намръщвало намръщвали
членувана намръщвалия намръщвалата намръщвалото намръщвалите
с пълен член намръщвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намръщвал намръщвала намръщвало намръщвали
членувана намръщвалия намръщвалата намръщвалото намръщвалите
с пълен член намръщвалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана намръщващ намръщваща намръщващо намръщващи
членувана намръщващия намръщващата намръщващото намръщващите
с пълен член намръщващият — — —
Деепричастие
намръщвайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне нам-ръщ-вам
  • форми намръ́щваш, несв. и намръ́щя, св.
Източник
намръщвам се

1. Придобивам сърдит вид.

2. За време, природа — придобивам неприветлив, мрачен вид.

  • възвратен глагол
  • форми намръщя се