накърня́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накърня накърним
второ лице накърниш накърните
трето лице накърни накърнят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накърних накърнихме
второ лице накърни накърнихте
трето лице накърни накърниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накърнях накърняхме
второ лице накърнеше накърняхте
трето лице накърнеше накърняха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накърни накърнете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърнил накърнила накърнило накърнили
членувана накърнилия накърнилата накърнилото накърнилите
с пълен член накърнилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърнял накърняла накърняло накърнели
членувана накърнялия накърнялата накърнялото накърнелите
с пълен член накърнялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърнен накърнена накърнено накърнени
членувана накърнения накърнената накърненото накърнените
с пълен член накърненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-кър-ня
  • форми накърни́ш, мин. св. накърни́х, мин. прич. накърни́л, св.
Източник