накъ́рмя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накърмя накърмим
второ лице накърмиш накърмите
трето лице накърми накърмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накърмих накърмихме
второ лице накърми накърмихте
трето лице накърми накърмиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накърмех накърмехме
второ лице накърмеше накърмехте
трето лице накърмеше накърмеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накърми накърмете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмил накърмила накърмило накърмили
членувана накърмилия накърмилата накърмилото накърмилите
с пълен член накърмилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмел накърмела накърмело накърмели
членувана накърмелия накърмелата накърмелото накърмелите
с пълен член накърмелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмен накърмена накърмено накърмени
членувана накърмения накърмената накърменото накърмените
с пълен член накърменият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-кър-мя
  • форми накъ́рмиш, мин. св. накъ́рмих, мин. прич. накъ́рмил, св.
Източник