накъ́рмям

1. (кого) Кърмя дете до пълното му насищане.

Накърмих бебето.

2. (какво) Храня животни до насищането им.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накърмям накърмяме
второ лице накърмяш накърмяте
трето лице накърмя накърмят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице накърмях накърмяхме
второ лице накърмя накърмяхте
трето лице накърмя накърмяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накърмях накърмяхме
второ лице накърмяше накърмяхте
трето лице накърмяше накърмяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накърмяй накърмяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмял накърмяла накърмяло накърмяли
членувана накърмялия накърмялата накърмялото накърмялите
с пълен член накърмялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмял накърмяла накърмяло накърмяли
членувана накърмялия накърмялата накърмялото накърмялите
с пълен член накърмялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмян накърмяна накърмяно накърмяни
членувана накърмяния накърмяната накърмяното накърмяните
с пълен член накърмяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накърмящ накърмяща накърмящо накърмящи
членувана накърмящия накърмящата накърмящото накърмящите
с пълен член накърмящият — — —
Деепричастие
накърмяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-кър-мям
  • форми накъ́рмяш, несв. и накъ́рмя, св.
Източник