нака́ня се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наканя се наканим се
второ лице наканиш се наканите се
трето лице накани се наканят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наканих се наканихме се
второ лице накани се наканихте се
трето лице накани се наканиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наканех се наканехме се
второ лице наканеше се наканехте се
трето лице наканеше се наканеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накани се наканете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканил наканила наканило наканили
членувана наканилия наканилата наканилото наканилите
с пълен член наканилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканел наканела наканело наканели
членувана наканелия наканелата наканелото наканелите
с пълен член наканелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканен наканена наканено наканени
членувана наканения наканената наканеното наканените
с пълен член наканеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-ка-ня
  • форми нака́ниш се, мин. св. нака́них се, мин. прич. нака́нил се, св.
Източник