нака́нвам се

Готвя се да извърша нещо, нагласявам се, решавам, намислям.

Наканих се да излизам.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наканвам се наканваме се
второ лице наканваш се наканвате се
трето лице наканва се наканват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наканвах се наканвахме се
второ лице наканва се наканвахте се
трето лице наканва се наканваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наканвах се наканвахме се
второ лице наканваше се наканвахте се
трето лице наканваше се наканваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наканвай се наканвайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканвал наканвала наканвало наканвали
членувана наканвалия наканвалата наканвалото наканвалите
с пълен член наканвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканвал наканвала наканвало наканвали
членувана наканвалия наканвалата наканвалото наканвалите
с пълен член наканвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканван наканвана наканвано наканвани
членувана наканвания наканваната наканваното наканваните
с пълен член наканваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наканващ наканваща наканващо наканващи
членувана наканващия наканващата наканващото наканващите
с пълен член наканващият — — —
Деепричастие
наканвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-кан-вам
  • форми нака́нваш се, несв. и нака́ня се, св.
Източник