нака́жа
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице накажа накажем
второ лице накажеш накажете
трето лице накаже накажат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наказах наказахме
второ лице наказа наказахте
трето лице наказа наказаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице накажех накажехме
второ лице накажеше накажехте
трето лице накажеше накажеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
накажи накажете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наказал наказала наказало наказали
членувана наказалия наказалата наказалото наказалите
с пълен член наказалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана накажел накажела накажело накажели
членувана накажелия накажелата накажелото накажелите
с пълен член накажелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наказан наказана наказано наказани
членувана наказания наказаната наказаното наказаните
с пълен член наказаният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-ка-жа
  • форми нака́жеш, мин. св. нака́зах, мин. прич. нака́зал, св.
Източник