наизустя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наизустя наизустим
второ лице наизустиш наизустите
трето лице наизусти наизустят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наизустих наизустихме
второ лице наизусти наизустихте
трето лице наизусти наизустиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наизустях наизустяхме
второ лице наизустеше наизустяхте
трето лице наизустеше наизустяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наизусти наизустете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустил наизустила наизустило наизустили
членувана наизустилия наизустилата наизустилото наизустилите
с пълен член наизустилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустял наизустяла наизустяло наизустели
членувана наизустялия наизустялата наизустялото наизустелите
с пълен член наизустялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустен наизустена наизустено наизустени
членувана наизустения наизустената наизустеното наизустените
с пълен член наизустеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-и-зус-тя
  • форми наизусти́ш, мин. св. наизусти́х, мин. прич. наизусти́л, св.
Източник