наизустя́вам

(какво) Научавам наизуст.

Наизустих поемата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наизустявам наизустяваме
второ лице наизустяваш наизустявате
трето лице наизустява наизустяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наизустявах наизустявахме
второ лице наизустява наизустявахте
трето лице наизустява наизустяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наизустявах наизустявахме
второ лице наизустяваше наизустявахте
трето лице наизустяваше наизустяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наизустявай наизустявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустявал наизустявала наизустявало наизустявали
членувана наизустявалия наизустявалата наизустявалото наизустявалите
с пълен член наизустявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустявал наизустявала наизустявало наизустявали
членувана наизустявалия наизустявалата наизустявалото наизустявалите
с пълен член наизустявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустяван наизустявана наизустявано наизустявани
членувана наизустявания наизустяваната наизустяваното наизустяваните
с пълен член наизустяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наизустяващ наизустяваща наизустяващо наизустяващи
членувана наизустяващия наизустяващата наизустяващото наизустяващите
с пълен член наизустяващият — — —
Деепричастие
наизустявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-и-зус-тя-вам
  • форми наизустя́ваш, несв. и наизустя́, св.
Източник