назу́брям

(какво) Научавам наизуст, механично, без разбиране.

Назубрих целия учебник.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назубрям назубряме
второ лице назубряш назубряте
трето лице назубря назубрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назубрях назубряхме
второ лице назубря назубряхте
трето лице назубря назубряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назубрях назубряхме
второ лице назубряше назубряхте
трето лице назубряше назубряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назубряй назубряйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрял назубряла назубряло назубряли
членувана назубрялия назубрялата назубрялото назубрялите
с пълен член назубрялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрял назубряла назубряло назубряли
членувана назубрялия назубрялата назубрялото назубрялите
с пълен член назубрялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрян назубряна назубряно назубряни
членувана назубряния назубряната назубряното назубряните
с пълен член назубряният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрящ назубряща назубрящо назубрящи
членувана назубрящия назубрящата назубрящото назубрящите
с пълен член назубрящият — — —
Деепричастие
назубряйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-зуб-рям
  • форми назу́бряш, несв. и назу́бря, св.
Източник