зу́бря

(разговорно, пренебрежително) Заучавам наизуст, механично, без да разбирам и да мога да прилагам теория, задачи.

зубрене — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице зубря зубрим
второ лице зубриш зубрите
трето лице зубри зубрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице зубрих зубрихме
второ лице зубри зубрихте
трето лице зубри зубриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице зубрех зубрехме
второ лице зубреше зубрехте
трето лице зубреше зубреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
зубри зубрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зубрил зубрила зубрило зубрили
членувана зубрилия зубрилата зубрилото зубрилите
с пълен член зубрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зубрел зубрела зубрело зубрели
членувана зубрелия зубрелата зубрелото зубрелите
с пълен член зубрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зубрен зубрена зубрено зубрени
членувана зубрения зубрената зубреното зубрените
с пълен член зубреният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зубрещ зубреща зубрещо зубрещи
членувана зубрещия зубрещата зубрещото зубрещите
с пълен член зубрещият — — —
Деепричастие
зубрейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зуб-ря
  • форми зу́бриш, мин. св. зу́брих, мин. прич. зу́брил, несв.
Източник